подбуждение
[pɔdboˈʒdɛniɛ]
подбуждение значение:
Какво е подбуждение? Вътрешен подтик, желание или мотив, който кара някого да извърши определено действие.
1. (книжовно) Вътрешен подтик, желание или мотив, който кара някого да извърши определено действие.
- Ударение
- подбужде'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- под-буж-де-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- подбуждения
Примери за използване на подбуждение
(книжовно)
- Тя действаше по благородно подбуждение, без да търси отплата.
- Никакво външно подбуждение не бе нужно за неговата саможертва.
Антоними на подбуждение
Как се пише подбуждение
Грешни изписвания: подбождение, пудбуждение, подбужденйе
Пише се с у (подбуждам) и с жд (променливо ят и озвучаване на корена).
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:побуждение
Заемка от руски или църковнославянски, свързана с глагола 'подбуждам'. В съвременния език често се замества от 'подбуда'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- благородно подбуждение
- вътрешно подбуждение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
