подчинение
[pott͡ʃiˈnɛnijɛ]
подчинение значение:
Какво е подчинение? Състояние на зависимост от нечия воля или власт; изпълнение на заповеди и разпоредби на по-висшестоящ.
1. (общество/военно дело) Състояние на зависимост от нечия воля или власт; изпълнение на заповеди и разпоредби на по-висшестоящ.
2. (граматика) Синтактична връзка, при която една езикова единица е зависима от друга (напр. подчинено изречение).
- Ударение
- подчине'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- под-чи-не-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- подчинения
Примери за използване на подчинение
(общество/военно дело)
- Войниците са в пълно подчинение на командира.
- Той отказа подчинение и напусна фирмата.
(граматика)
- В това изречение има връзка на подчинение между главното и придатъчното.
Синоними на подчинение
Антоними на подчинение
Как се пише подчинение
Грешни изписвания: починение, потчинение, пудчинение, подчйнение, подчиненйе
Думата започва с представката под-. Звучната съгласна 'д' се обеззвучава пред 'ч', но се пише 'д' (проверка с думата 'пода').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чин
Производно от глагола *подчиня*. Етимологично свързано с думата *чин* (ред, порядък, степен). Представката *под-* указва положение отдолу, зависимост.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпо подчинение
- пряко подчинение
- йерархично подчинение
- отказвам подчинение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
