поединичен
[poɛdiˈnit͡ʃɛn]
поединичен значение:
Какво е поединичен? Който се осъществява от отделни индивиди или единици; който не е масов или групов, а се случва рядко или на отделни места.
1. (общо) Който се осъществява от отделни индивиди или единици; който не е масов или групов, а се случва рядко или на отделни места.
- Ударение
- поединѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-е-ди-ни-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поединични
Примери за използване на поединичен
(общо)
- Чуваха се само поединични изстрели в далечината.
- Това бяха поединични случаи на заболяването, а не епидемия.
Синоними на поединичен
Как се пише поединичен
Грешни изписвания: пуединичен, поедйничен, поединйчен
Пише се слято. Двойно н не се пише в м.р. ед.ч., но се пише в поединично (наречие) или ср.р., ако се спазва правилото за нн (прилагателни на -нен). Тук основната форма е -чен, така че двойно Н няма никъде (поединична, поединично).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:единичен
Словообразуване от предлог/представка 'по' + прилагателното 'единичен' (от 'един').
Употреба
Чести словосъчетания:
- поединичен огън
- поединични опити
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
