покайване
[poˈkajvɐnɛ]
покайване значение:
Какво е покайване? Действието по глагола 'покайвам се'; процес на осъзнаване и признаване на вината за извършен грях, грешка или простъпка, съпроводено с чувство на съжаление и желание за изкупление.
1. (пряко) Действието по глагола 'покайвам се'; процес на осъзнаване и признаване на вината за извършен грях, грешка или простъпка, съпроводено с чувство на съжаление и желание за изкупление.
- Ударение
- пока̀йване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-кай-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- покайвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на покайване
(пряко)
- Искреното покайване е първата стъпка към опрощението.
- В очите му се четеше дълбоко покайване за стореното зло.
Синоними на покайване
Антоними на покайване
Как се пише покайване
Грешни изписвания: покаиване, пукайване, покъйване, покайвъне
Думата се пише с й (и кратко), тъй като следва гласната 'а' и предхожда съгласната 'в'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покаꙗниѥ
Произлиза от глагола 'покайвам се', който е свързан със старобългарския корен 'каꙗти сѧ' (кая се). Формата е отглаголно съществително име, образувано с наставката '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- искрено покайване
- дълбоко покайване
- публично покайване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
