покаяност
[poˈkajanost]
покаяност значение:
Какво е покаяност? Състояние или изражение на дълбоко съжаление за извършен грях или грешка; видимо смирение.
1. (общо) Състояние или изражение на дълбоко съжаление за извършен грях или грешка; видимо смирение.
- Ударение
- пока̀яност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ка-я-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на покаяност
(общо)
- В очите му се четеше искрена покаяност.
- Лицето ѝ изразяваше тиха покаяност и молба за прошка.
Синоними на покаяност
Антоними на покаяност
Как се пише покаяност
Грешни изписвания: покаянност, покъяност, пукаяност, покаянуст
Пише се с едно н, тъй като е образувано от причастието покаян (м.р. не завършва на -нен). Ятовата гласна я се пише след к.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:каꙗти сѧ
От миналото страдателно причастие *покаян* (изпитващ разкаяние), произлизащо от глагола *покая се*. Докато *покаяние* е актът, *покаяност* е видимото качество или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изражение на покаяност
- дълбока покаяност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
