смиреност
[smiˈrɛnost]
смиреност значение:
Какво е смиреност? Качество на човек, който е кротък, покорен, лишен от гордост и суета; състояние на душевен покой и приемане на съдбата.
1. (етика/религия) Качество на човек, който е кротък, покорен, лишен от гордост и суета; състояние на душевен покой и приемане на съдбата.
- Ударение
- смирѐност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сми-ре-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на смиреност
(етика/религия)
- Монахът прие изпитанието с пълна смиреност.
- В погледа ѝ се четеше мъдрост и смиреност.
Антоними на смиреност
Как се пише смиреност
Грешни изписвания: смереност, смиренност, смйреност, смиренуст
Думата се пише с едно н (наставка -ост). Коренът се пише с и (мир).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сълъ
Произлиза от прилагателното 'смирен', от глагола 'смиря'. Коренът е 'мир' — постигане на вътрешен мир, покой. В старобългарския смисъл означава и 'съ-мяра' (влизане в мярка), но основната семантика е свързана с мира.
Употреба
Чести словосъчетания:
- християнска смиреност
- изпълнен със смиреност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
