покойник
[pokɔjnik]
покойник значение:
Какво е покойник? Умрял човек; лице, което е починало.
1. (пряко) Умрял човек; лице, което е починало.
- Ударение
- поко'йник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-кой-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- покойници
Примери за използване на покойник
(пряко)
- Близките се събраха, за да изпратят покойника в последния му път.
- За покойника или добро, или нищо.
Антоними на покойник
Как се пише покойник
Грешни изписвания: пукойник, покуйник, покоиник, покойнйк
Думата се пише с о в първата сричка, тъй като произлиза от корена покой. Проверката може да се направи с думата покой, където ударението пада върху втората сричка, но коренът е ясен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покои
Произлиза от корена 'покой' (мир, тишина, смърт) с наставката за деятел/лице '-ник'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вечния покойник
- опело на покойник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
