покорствуване
[poˈkorstvuvane]
покорствуване значение:
Какво е покорствуване? Процесът на проявяване на покорство; подчинение на чужда воля или власт.
1. (книжовен език/остаряло) Процесът на проявяване на покорство; подчинение на чужда воля или власт.
- Ударение
- поко̀рствуване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-корс-тву-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- покорствувания
Примери за използване на покорствуване
(книжовен език/остаряло)
- Дългите години на покорствуване бяха пречупили духа на народа.
- От тях се изискваше безпрекословно покорствуване пред господаря.
Синоними на покорствуване
Антоними на покорствуване
Как се пише покорствуване
Грешни изписвания: покорстване, покорствоване, пукорствуване, покурствуване, покорствувъне
Думата следва модела на глаголите на -увам (покорствувам). Наставката е -уване.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:покоръ
Архаична/книжовна форма, произлизаща от глагола 'покорствувам' (съвременен еквивалент: 'покорявам се' или 'подчинявам се'). Коренът е 'кор' (свързан с 'укор', 'покорство').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
