Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поляритет

[polʲɐriˈtɛt]

поляритет значение:

Какво е поляритет? Свойство на физически системи да притежават два противоположни полюса (напр. магнитен или електрически) с различни характеристики.

1. (физика) Свойство на физически системи да притежават два противоположни полюса (напр. магнитен или електрически) с различни характеристики.
2. (преносно) Наличие на две напълно противоположни мнения, тенденции или сили; противопоставяне.
Ударение
полярите'т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ля-ри-тет
Род
мъжки
Мн. число
поляритети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поляритет

(физика)
  • Трябва да спазвате поляритета при поставяне на батериите.
  • Уредът измерва обратния поляритет на напрежението.
(преносно)
  • Политическият дебат разкри пълния поляритет на мненията в обществото.

Антоними на поляритет

Как се пише поляритет

Грешни изписвания: полиритет, поляринет, пуляритет, полярйтет
Думата се пише с я (полярен) и завършва на наставката -тет.

Етимология

Произход:Немски/Латински
Оригинална дума:Polarität / polaris
Заемка от немското 'Polarität' или френското 'polarité', произлизащи от къснолатинското 'polaris' (полярен, отнасящ се до полюсите).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обратен поляритет
  • магнитен поляритет
  • социален поляритет

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.