Dumite-BG – онлайн речник за българския език

попара

[pɔˈpara]

попара значение:

Какво е попара? Ястие, приготвено от накъсани или нарязани парчета хляб (сухари), залети с гореща течност (чай, прясно мляко, вода) и овкусени обикновено със сирене, масло и захар.

1. (кулинария) Ястие, приготвено от накъсани или нарязани парчета хляб (сухари), залети с гореща течност (чай, прясно мляко, вода) и овкусени обикновено със сирене, масло и захар.
2. (преносно/разговорно) Неприятна ситуация, беда или забъркано сложно положение (обикновено във фразеологични съчетания).
Ударение
попа̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-па-ра
Род
женски
Мн. число
попари
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на попара

(кулинария)
  • За закуска баба приготви топла попара със сирене.
  • Детето обича попара с билков чай.
(преносно/разговорно)
  • Сега ще сърбаш попарата, която сам си надроби.
  • Попаднаха в страшна попара след скандала.

Синоними на попара

Как се пише попара

Грешни изписвания: пупара, попъра
Думата се пише с 'о' в първата сричка: пoпара (свързано с представката 'по-').

Етимология

Произход:Български / Славянски
Оригинална дума:паря
Произлиза от глагола 'паря' (заливам с вряла вода). Сродна със сръбското 'попара'. Първичното значение е 'надробено нещо, залято с вряла течност'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • попара със сирене
  • млечна попара
Фразеологизми:
  • надробявам попара
  • сърбам попарата (на някого)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.