Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поразителен

[poraziˈtɛlɛn]

поразителен значение:

Какво е поразителен? Който предизвиква силно учудване, възхищение или изумление; изключителен.

1. (общо) Който предизвиква силно учудване, възхищение или изумление; изключителен.
2. (военно дело) Който е предназначен или способен да нанася удар, да поразява цел (рядко употребявано самостоятелно, по-често в словосъчетания).
Ударение
поразѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-ра-зи-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
поразителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поразителен

(общо)
  • Тя имаше поразителен талант за музика.
  • Приликата между двамата братя беше поразителна.
(военно дело)
  • Поразителната сила на взрива унищожи сградата.

Антоними на поразителен

Как се пише поразителен

Грешни изписвания: поразителин, пуразителен, поръзителен, поразйтелен
Прилагателното завършва на -телен. В мъжки род единствено число се пише с едно н.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:поразя
Производно от глагола 'поразя' (да ударя, да бия, да изумя) със суфикс -телен.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • поразителна прилика
  • поразителен успех
  • поразителна красота

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.