порицаване
[poriˈt͡savanɛ]
порицаване значение:
Какво е порицаване? Действието на изразяване на неодобрение, укор или осъждане спрямо нечия постъпка или поведение.
1. (общо) Действието на изразяване на неодобрение, укор или осъждане спрямо нечия постъпка или поведение.
2. (административно) Вид дисциплинарно наказание, изразяващо се в официално мъмрене.
- Ударение
- порица̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ри-ца-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- порицавания
Примери за използване на порицаване
(общо)
- Публичното порицаване на служителя беше неоснователно.
(административно)
- Наложено му бе наказание „порицаване“ със заповед на директора.
Синоними на порицаване
Антоними на порицаване
Как се пише порицаване
Грешни изписвания: порицавъне, пурицаване, порйцаване, порицъване
Пише се с о (представка по-) и и в корена. Завършва на -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порицати
Отглаголно съществително от „порицавам“. Коренът е свързан с глагола „река“ (казвам, говоря) -> *rekti -> *ricati.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обществено порицаване
- остро порицаване
- заслужавам порицаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
