порицание
[porit͡sˈaniɛ]
порицание значение:
Какво е порицание? Изразяване на неодобрение, осъждане на нечия постъпка или поведение чрез думи.
1. (общо) Изразяване на неодобрение, осъждане на нечия постъпка или поведение чрез думи.
2. (административно/право) Официално наказание (дисциплинарно или обществено), изразяващо се в публично неодобрение.
- Ударение
- порица́ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-ри-ца-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- порицания
Примери за използване на порицание
(общо)
- Тя го погледна с нямо порицание.
- Постъпката му заслужава всеобщо порицание.
(административно/право)
- Служителят получи наказание „порицание“ за системни закъснения.
- Съдът наложи обществено порицание.
Как се пише порицание
Грешни изписвания: порицанийе, пурицание, порйцание, порицъние, порицанйе
Коренът се пише с о (порицавам). Завършва на -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порицати
От глагола 'порицавам', който произлиза от корена *rek-/*rok- (говоря), свързан с 'река' (казвам). Първоначалното значение е 'говорене против някого'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- обществено порицание
- строго порицание
- заслужавам порицание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
