порицателен
[porit͡sˈatɛlɛn]
порицателен значение:
Какво е порицателен? Който изразява порицание, укор или неодобрение.
1. (пряко) Който изразява порицание, укор или неодобрение.
- Ударение
- порица̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-ри-ца-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- порицателни
Примери за използване на порицателен
(пряко)
- Учителят хвърли порицателен поглед към шумните ученици.
- Тя произнесе реч с остро порицателен тон спрямо корупцията.
Синоними на порицателен
Антоними на порицателен
Как се пише порицателен
Грешни изписвания: порицателан, пурицателен, порйцателен, порицътелен
Прилагателните имена, завършващи на -телен, се пишат с е в наставката.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порицати
Произлиза от глагола 'порицая' (да укоря, да обвиня), с наставка '-телен', характерна за образуване на прилагателни със значение на активно действие или качество.
Употреба
Чести словосъчетания:
- порицателен поглед
- порицателна присъда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
