Dumite-BG – онлайн речник за българския език

поробител

[poroˈbitɛl]

поробител значение:

Какво е поробител? Човек, държава или сила, която отнема свободата на друг народ или хора и ги превръща в роби или поданици без права.

1. (История/Политика) Човек, държава или сила, която отнема свободата на друг народ или хора и ги превръща в роби или поданици без права.
Ударение
поробѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ро-би-тел
Род
мъжки
Мн. число
поробители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поробител

(История/Политика)
  • Народът се вдигна на въстание срещу чуждия поробител.
  • Историята съди жестоко всеки поробител.

Синоними на поробител

Антоними на поробител

Как се пише поробител

Грешни изписвания: пуробител, поробитеу, порубител, поробйтел
Пише се с две 'о'-та. Първото е част от представката 'по-', а второто е от корена 'роб'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:роб
Образувана от глагола 'поробвам' (който идва от корена 'роб') и суфикса за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жесток поробител
  • чужд поробител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.