порок
[poˈrɔk]
порок значение:
Какво е порок? Тежък нравствен недостатък, осъдително поведение или лоша навичка (напр. пиянство, разврат).
1. (етика) Тежък нравствен недостатък, осъдително поведение или лоша навичка (напр. пиянство, разврат).
2. (медицина) Устойчиво отклонение от нормалния строеж или функция на орган (най-често на сърцето).
- Ударение
- поро̀к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-рок
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пороци
Примери за използване на порок
(етика)
- Хазартът се превърна в неговия най-голям порок.
- Добродетелта винаги се бори с порока.
(медицина)
- Детето е родено със сърдечен порок.
- Вродените пороци често подлежат на оперативна корекция.
Антоними на порок
Как се пише порок
Грешни изписвания: пурок, порук
При образуване на множествено число (пороци) съгласната 'к' преминава в 'ц' поради втората палатализация.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порокъ
Старобългарска дума, означаваща порицание, недостатък. Образувана от представка по- и корен, свързан с 'река' (говоря, упреквам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сърдечен порок
- вроден порок
- предавам се на порока
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
