посегател
[posɛˈɡatɛl]
посегател значение:
Какво е посегател? Лице, което посяга да удари, набие или убие някого; нападател.
1. (общо) Лице, което посяга да удари, набие или убие някого; нападател.
2. (право) Лице, което извършва незаконни действия срещу чужда собственост, права или чест; нарушител.
- Ударение
- посега̀тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-се-га-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- посегатели
Примери за използване на посегател
(общо)
- Посегателят беше задържан от органите на реда веднага след инцидента.
- Жертвата успя да разпознае своя посегател.
(право)
- Посегателите върху държавната собственост ще бъдат съдени с цялата строгост на закона.
- Трябва да защитим авторските права от интернет посегатели.
Синоними на посегател
Как се пише посегател
Грешни изписвания: посигател, посягател, пусегател, посегътел
Думата се пише с 'е' в корена (от сег-/сеч-), а не с 'и' или 'я'. Въпреки връзката с 'посягам', съществителното следва модела на кореновата гласна 'е'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:посягам
Произлиза от глагола 'посягам' (протягам ръка, опитвам се да взема или ударя) + наставката за деятел '-тел'. Връзка със старобългарския корен *seg-.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неизвестен посегател
- дързък посегател
- посегател на имоти
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
