поучителен
[po.uˈt͡ʃitɛlɛn]
поучителен значение:
Какво е поучителен? Който съдържа в себе си поука или наставление; който служи за пример и води до извличане на полезен опит.
1. (общо) Който съдържа в себе си поука или наставление; който служи за пример и води до извличане на полезен опит.
- Ударение
- поучѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- по-у-чи-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- поучителни
Примери за използване на поучителен
(общо)
- Разказът беше изключително поучителен за младите слушатели.
- Тя сподели един поучителен пример от своята практика.
Синоними на поучителен
Антоними на поучителен
Как се пише поучителен
Грешни изписвания: поочителен, поучителн, пуучителен, поучйтелен
Думата се пише с у (поука), а не с 'о'. В окончанието за мъжки род се пише променливото е, което изпада в множествено число (поучителни).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:укъ / поука
Произлиза от съществителното 'поука', което води началото си от старобългарския корен за учене и привикване. Наставката '-ителен' е характерна за прилагателни, означаващи свойство или способност за извършване на действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поучителен разказ
- поучителен пример
- поучителен край
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
