похитител
[poxiˈtitɛl]
похитител значение:
Какво е похитител? Лице, което насилствено отвлича или задържа човек против волята му.
1. (право / криминалистика) Лице, което насилствено отвлича или задържа човек против волята му.
2. (преносно / поетично) Някой, който открадва или присвоява нещо ценно (напр. сърце, спокойствие).
- Ударение
- похитѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-хи-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- похитители
Примери за използване на похитител
(право / криминалистика)
- Полицията води преговори с похитителя на заложниците.
- Похитителят поиска откуп от един милион лева.
(преносно / поетично)
- Той беше похитител на женски сърца.
Синоними на похитител
Как се пише похитител
Грешни изписвания: пухитител, похитетел, похйтител, похитйтел
Пише се с о (представка по-) и с и в корена (-хит-). Завършва на -тел.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:похитить
От глагола 'похитя' (отвличам, грабвам), който е свързан със старобългарски корени за 'хватать/хитить' + наставка -тел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- въоръжен похитител
- неизвестен похитител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
