Dumite-BG – онлайн речник за българския език

почитател

[pot͡ʃiˈtatɛl]

почитател значение:

Какво е почитател? Човек, който изпитва дълбоко уважение или почит към някого или нещо.

1. (Общо) Човек, който изпитва дълбоко уважение или почит към някого или нещо.
2. (Култура и изкуство) Лице, което харесва много творчеството на даден артист, писател, музикант или спортист; фен.
Ударение
почита̀тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-чи-та-тел
Род
мъжки
Мн. число
почитатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на почитател

(Общо)
  • Той е искрен почитател на народните традиции.
  • Като почитател на реда, директорът изискваше пълна дисциплина.
(Култура и изкуство)
  • Стотици почитатели чакаха за автограф след концерта.
  • Тя е ревностен почитател на оперното изкуство.

Синоними на почитател

Антоними на почитател

Как се пише почитател

Грешни изписвания: почетел, почитатетел, пучитател, почйтател, почитътел
Думата се пише с о (представка по-) и и в корена (чит). Наставката е -тел, която се изписва с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:почитам
Производна дума от глагола 'почитам' с наставка '-тел' за деятел (agent noun), типична за старобългарския и съвременния български словообразувателен модел.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ревностен почитател
  • искрен почитател
  • почитател на музиката

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.