Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пранга

[ˈpraŋɡɐ]

пранга значение:

Какво е пранга? Тежка метална окова, обикновено верига с гюле или скоби, поставяна на краката на затворници, за да се ограничи движението им.

1. (историческо) Тежка метална окова, обикновено верига с гюле или скоби, поставяна на краката на затворници, за да се ограничи движението им.
2. (преносно) Нещо, което силно ограничава свободата на действие или мисъл; тежко бреме.
Ударение
пра̀нга
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пран-га
Род
женски
Мн. число
пранги
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пранга

(историческо)
  • Затворникът влачеше тежката пранга след себе си.
  • Звън на пранги огласи тъмницата.
(преносно)
  • Той най-после счупи прангите на своето минало.
  • Икономическата криза сложи пранга на развитието на бизнеса.

Антоними на пранга

Как се пише пранга

Грешни изписвания: бранга, прънга

Думата се изписва с н пред г. Проверката се прави чрез формите за мн.ч. (пранги), където звучността се запазва.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:pranga
Заета от турската дума *pranga* (окови, вериги), която вероятно произлиза от италианското *branca* (лапа, сграбчване) или гръцкото *mpragka*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тежка пранга
  • слагам пранга
  • счупвам прангите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.