окова
[okoˈva]
окова значение:
Какво е окова? Слагам окови (вериги) на някого, за да огранича движенията му.
1. (пряко) Слагам окови (вериги) на някого, за да огранича движенията му.
2. (строителство/техника) Обковавам, покривам с метални листи или елементи за здравина.
3. (преносно) Ограничавам свободата на действие или мислене; сковавам.
- Ударение
- окова̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ко-ва
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- окова се
- Видова двойка
- оковавам
Примери за използване на окова
(пряко)
- Стражите оковаха затворника веднага след произнасянето на присъдата.
- Ръцете му бяха оковани в белезници.
(строителство/техника)
- Майсторът окова сандъка с железни обръчи.
(преносно)
- Страхът окова сърцето му и той не можа да промълви нито дума.
- Зимата окова реката в лед.
Антоними на окова
Как се пише окова
Грешни изписвания: укова, окува
Думата се пише с начално 'о' (представка о-) и 'о' в корена (ков). Изписването с 'у' е грешно.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оковати
Произлиза от корена 'ков', свързан с коване на метал. Представката о- указва обхващане или поставяне в нещо (окови).
Употреба
Чести словосъчетания:
- окова във вериги
- окова в лед
- окова с мълчание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
