Dumite-BG – онлайн речник за българския език

престъпница

[prɛˈstɤpnit͡sɐ]

престъпница значение:

Какво е престъпница? Жена, която е извършила престъпление; нарушителка на закона.

1. (право) Жена, която е извършила престъпление; нарушителка на закона.
Ударение
престъ'пница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-стъп-ни-ца
Род
женски
Мн. число
престъпнички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на престъпница

(право)
  • Полицията задържа издирваната престъпница на границата.
  • В романа тя е представена не като жертва, а като хладнокръвна престъпница.

Синоними на престъпница

Антоними на престъпница

Как се пише престъпница

Грешни изписвания: престъпничка, престапница, престъпнйца
Основната форма за единствено число е 'престъпница'. Формата 'престъпничка' е възможна като разговорна или диалектна вариация, но в книжовния език се предпочита 'престъпница' за ед.ч. и 'престъпнички' за мн.ч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прѣстѫпити
Произлиза от глагола 'престъпвам' (преминавам граница/закон). Морфологично е женски род на 'престъпник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опасна престъпница
  • военна престъпница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.