Dumite-BG – онлайн речник за българския език

префиксация

[prɛfikˈsat͡sijɐ]

префиксация значение:

Какво е префиксация? Начин на словообразуване, при който към основата на думата се прибавя представка (префикс) за промяна на лексикалното или граматичното ѝ значение.

1. (Лингвистика) Начин на словообразуване, при който към основата на думата се прибавя представка (префикс) за промяна на лексикалното или граматичното ѝ значение.
Ударение
префикса̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пре-фик-са-ци-я
Род
женски
Мн. число
префиксации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на префиксация

(Лингвистика)
  • В българския език префиксацията е силно продуктивен способ за образуване на глаголи от свършен вид.
  • Чрез префиксация от думата 'ход' се получават думи като 'изход', 'вход' и 'приход'.

Антоними на префиксация

Как се пише префиксация

Грешни изписвания: префигсация, превиксация, префйксация, префиксъция, префиксацйя
Пише се с кс, тъй като произлиза от корена fix.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:praefixus
От латинското 'praefixus' (прикрепен отпред) + наставка '-ция'. Терминът навлиза през западноевропейските езици като лингвистично понятие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глаголна префиксация
  • процес на префиксация

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.