словообразуване
[sɫovoobrɐˈzuvɐnɛ]
словообразуване значение:
Какво е словообразуване? Процесът на създаване на нови думи в езика чрез различни способи (афиксация, словосплитане, конверсия и др.) от съществуващи морфеми или думи.
1. (лингвистика) Процесът на създаване на нови думи в езика чрез различни способи (афиксация, словосплитане, конверсия и др.) от съществуващи морфеми или думи.
2. (лингвистика) Дял от езикознанието, който изучава структурата на думите и начините за тяхното създаване.
- Ударение
- словообразу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сло-во-об-ра-зу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- словообразувания
Примери за използване на словообразуване
(лингвистика)
- Префиксацията е един от най-продуктивните методи за словообразуване в българския език.
- Детското словообразуване често следва логични, но нестандартни модели.
(лингвистика)
- Лекциите по словообразуване обхващат морфологичния анализ на лексемите.
- Българското словообразуване е тясно свързано с морфологията.
Синоними на словообразуване
Как се пише словообразуване
Грешни изписвания: словоубразуване, слово-образуване, слувообразуване, словуобразуване, словообръзуване, словообразоване, словообразувъне
Слято писане на сложни съществителни, при които подчинената основа е свързана с главната чрез съединителна гласна -о-. Двойно о се запазва на границата на двете съставки.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слово + образуване
Сложена дума, образувана от съединяването на съществителното 'слово' и отглаголното съществителне 'образуване'. Вероятно калка от немското 'Wortbildung' или руското 'словообразование'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- начини на словообразуване
- речник за словообразуване
- механизми на словообразуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
