деривация
[dɛ.ri.ˈva.t͡si.jɐ]
деривация значение:
Какво е деривация? Процес на образуване на нови думи от съществуващи корени чрез добавяне на афикси (представки и наставки); словообразуване.
1. (Езикознание) Процес на образуване на нови думи от съществуващи корени чрез добавяне на афикси (представки и наставки); словообразуване.
2. (Военно дело) Странично отклонение на въртящ се снаряд или куршум от вертикалната равнина на стрелбата, причинено от въртенето и съпротивлението на въздуха.
3. (Хидротехника) Отвеждане на вода от естествения ѝ път чрез канали или съоръжения (напр. към ВЕЦ).
- Ударение
- дерива̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-ри-ва-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- деривации
Примери за използване на деривация
(Езикознание)
- В българския език деривацията чрез суфикси е изключително продуктивна.
(Военно дело)
- Артилеристът направи поправка за деривацията преди изстрела.
(Хидротехника)
- Водите на реката бяха насочени в деривация към язовира.
Синоними на деривация
Как се пише деривация
Грешни изписвания: диривация, дерйвация, деривъция, деривацйя
Пише се с е в първата сричка (от лат. de-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:derivatio
От латински derivatio (отвеждане, отклонение), от de- (от) + rivus (поток).
Употреба
Чести словосъчетания:
- деривационен канал
- нулева деривация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
