приказливичък
[prikɐzˈlivit͡ʃɐk]
приказливичък значение:
Какво е приказливичък? Който обича да говори малко повече от обичайното; бъбрив (с положителен или мек оттенък).
1. (Характер) Който обича да говори малко повече от обичайното; бъбрив (с положителен или мек оттенък).
- Ударение
- приказлѝвичък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- при-каз-ли-ви-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- приказливички
Примери за използване на приказливичък
(Характер)
- Дядото беше станал приказливичък след втората чаша вино.
- Тя е малко приказливичка, но е добра компания.
Синоними на приказливичък
Как се пише приказливичък
Грешни изписвания: приказливичак, прйказливичък, прикъзливичък, приказлйвичък, приказливйчък
Пише се с 'з' в корена (от казвам, приказка) и завършва на -ичък.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:приказлив
От 'приказлив' (който обича да приказва) + суфикс '-ичък'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
