принуждение
[prinuʒˈdɛniɛ]
принуждение значение:
Какво е принуждение? Действие, с което някой се насилва или заставя да извърши нещо против волята си.
1. (общо) Действие, с което някой се насилва или заставя да извърши нещо против волята си.
2. (право) Мярка за въздействие от страна на държавен орган спрямо лице, което не изпълнява правни задължения.
- Ударение
- принуждѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-нуж-де-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- принуждения
Примери за използване на принуждение
(общо)
- Той подписа договора под принуждение и заплахи.
- Липсата на доброволност превръща акта в принуждение.
(право)
- Съдът наложи мярка за процесуално принуждение.
Антоними на принуждение
Как се пише принуждение
Грешни изписвания: пренуждение, принуждане, прйнуждение, принождение, принужденйе
Думата се пише с и в първата сричка (префикс при-) и с у в корена.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:принуждение
Заемка от руски език, където е отглаголно съществително от 'принудить'. Коренът е свързан със старобългарското 'нужда' (необходимост, насилие).
Употреба
Чести словосъчетания:
- под принуждение
- държавно принуждение
- физическо принуждение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
