заставяне
[zaˈstavjanɛ]
заставяне значение:
Какво е заставяне? Насилствено или императивно принуждаване на някого да извърши действие против волята си.
1. (пряко) Насилствено или императивно принуждаване на някого да извърши действие против волята си.
- Ударение
- заста̀вяне
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-ста-вя-не
- Род
- среден
- Мн. число
- заставяния
Примери за използване на заставяне
(пряко)
- Заставяне на свидетел да даде неверни показания е престъпление.
- Никакво заставяне не можеше да го накара да промени принципите си.
Синоними на заставяне
Антоними на заставяне
Как се пише заставяне
Грешни изписвания: заставане, зъставяне, застъвяне
Пише се със в (застаВяне) от глагола заставям. Думата заставане (без в) идва от глагола заставам (да застана прав) и има съвсем различно значение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ставити
От глагола 'заставям', префигирана форма на 'ставям' (слагам, поставям). Значението се е развило от 'поставям в положение' към 'принуждавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- насилствено заставяне
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
