принуждаване
[prinuʒˈdavɐnɛ]
принуждаване значение:
Какво е принуждаване? Действието по насилване или заставяне на някого да извърши нещо против волята си.
1. (общо) Действието по насилване или заставяне на някого да извърши нещо против волята си.
- Ударение
- принужда'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-нуж-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- принуждавания
Примери за използване на принуждаване
(общо)
- Психическото принуждаване е форма на насилие.
- Изтръгнаха самопризнанията чрез физическо принуждаване.
Антоними на принуждаване
Как се пише принуждаване
Грешни изписвания: пренуждаване, принуждане, прйнуждаване, принождаване, принуждъване, принуждавъне
Думата се образува с наставката '-не' от глагола в несвършен вид 'принуждавам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нужда
Отглаголно съществително от 'принуждавам'. Коренът е 'нужда' (необходимост, насилие), свързан със старославянското 'нужда'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- метод на принуждаване
- чрез принуждаване
- опит за принуждаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
