Dumite-BG – онлайн речник за българския език

припой

[pripˈɔj]

припой значение:

Какво е припой? Леснотопима сплав или метал, който служи за свързване (спояване) на метални части чрез стопяване.

1. (техника) Леснотопима сплав или метал, който служи за свързване (спояване) на метални части чрез стопяване.
Ударение
припо̀й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-пой
Род
мъжки
Мн. число
припои
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на припой

(техника)
  • За запояването на платката използвахме калаено-оловен припой.
  • Температурата на топене на припоя трябва да е по-ниска от тази на свързваните метали.

Синоними на припой

Как се пише припой

Грешни изписвания: препой, прйпой, припуй
Пише се с и в първата сричка (представка при-). Множественото число се образува с (припои), а не с .

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:припой
Заемка от руски език или директно образувание в българския от 'при-' + 'поя' (поя с вода, но тук в металургичен смисъл - заливам с разтопен метал). Сродна с глагола 'споявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мек припой
  • твърд припой
  • сребърен припой

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.