притча
[ˈpritʃa]
притча значение:
Какво е притча? Кратък иносказателен разказ с поучителен характер, в който чрез аналогия се предава нравствена или религиозна истина.
1. (Литература/Религия) Кратък иносказателен разказ с поучителен характер, в който чрез аналогия се предава нравствена или религиозна истина.
- Ударение
- прѝтча
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- прит-ча
- Род
- женски
- Мн. число
- притчи
Примери за използване на притча
(Литература/Религия)
- Притчата за блудния син е една от най-известните в Новия завет.
- Той говореше с притчи, за да бъде разбран от всички.
Синоними на притча
Как се пише притча
Грешни изписвания: прича, прйтча
Думата се пише с т пред ч. Буквата т е част от корена и се чува ясно при изговор.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:притъча
От старобългарската дума *притъча* (случай, събитие, сравнение). Коренът е свързан с глагола *текам* (тичам, вървя) в смисъл на 'нещо, което се случва' или *тъка* (съчетавам думи).
Употреба
Чести словосъчетания:
- библейска притча
- говори с притчи
Фразеологизми:
- притча во езицех
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
