причина
[priˈtʃinɐ]
причина значение:
Какво е причина? Явление или обстоятелство, което поражда друго явление (следствие); основание за действие.
1. (философия/логика/общо) Явление или обстоятелство, което поражда друго явление (следствие); основание за действие.
- Ударение
- причѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-чи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- причини
Примери за използване на причина
(философия/логика/общо)
- Влажността е основната причина за образуването на мухъл.
- Няма видима причина за неговото отсъствие.
Как се пише причина
Грешни изписвания: пречина, прйчина, причйна
Пише се с и (при-), тъй като представката не означава 'прехвърляне' или 'прекаленост', а присъединяване/близост в етимологичен план.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:причина
От 'при-' + 'чин' (ред, начин). Първоначално значение: 'нещо, което довежда нещата в ред/действие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- основателна причина
- първопричина
- причина и следствие
- поради причината, че
Фразеологизми:
- търся под вола теле (търся несъществуваща причина)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
