причинител
[pritʃiˈnitɛɫ]
причинител значение:
Какво е причинител? Лице или фактор, което предизвиква появата на нещо (най-често с негативен характер – болест, бедствие, щета).
1. (общо) Лице или фактор, което предизвиква появата на нещо (най-често с негативен характер – болест, бедствие, щета).
- Ударение
- причинѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- при-чи-ни-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- причинители
Примери за използване на причинител
(общо)
- Установено е, че вирусът е причинител на епидемията.
- Полицията издирва причинителя на тежката катастрофа.
Синоними на причинител
Как се пише причинител
Грешни изписвания: пречинител, прйчинител, причйнител, причинйтел
Думата започва с представка при-, която означава приближаване или прибавяне, а не пре-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:причина
Производна дума от глагола *причиня* (корен *причин-*) + наставка за деятел *-тел*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- причинител на заболяване
- неизвестен причинител
- вирусен причинител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
