виновник
[viˈnɔvnik]
виновник значение:
Какво е виновник? Човек, който носи вина за извършено нарушение, престъпление или грешка.
1. (право/общо) Човек, който носи вина за извършено нарушение, престъпление или грешка.
2. (преносно) Причина или повод за някакво събитие (често в положителен смисъл).
- Ударение
- вино̀вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-нов-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- виновници
Примери за използване на виновник
(право/общо)
- Полицията залови главния виновник за обира.
- Не търси виновника другаде, а погледни себе си.
(преносно)
- Той беше главният виновник за доброто настроение на партито.
Синоними на виновник
Как се пише виновник
Грешни изписвания: веновник, вйновник, винувник, виновнйк
Коренът е вин (от вина), затова се пише с и.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вина
Произлиза от съществителното 'вина' + наставка -овн- + наставка за деятел -ик.
Употреба
Чести словосъчетания:
- главен виновник
- виновник за тържеството
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
