пробен
[ˈprɔbɛn]
пробен значение:
Какво е пробен? Който служи за проба, опит или проверка; предназначен да се тества качеството или пригодността на нещо.
1. (Пряко) Който служи за проба, опит или проверка; предназначен да се тества качеството или пригодността на нещо.
- Ударение
- про̀бен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- про-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пробни
Примери за използване на пробен
(Пряко)
- Направиха пробен пуск на новата машина.
- Това е само пробен вариант на софтуера.
Синоними на пробен
Антоними на пробен
Как се пише пробен
Грешни изписвания: пробин, прубен
Прилагателното завършва на -ен в м.р. ед.ч. (пробен), а не на '-ин'.
Етимология
Произход:Немски / Латински
Оригинална дума:Probe / proba
От съществителното 'проба', което идва от немското *Probe* или латинското *proba* (доказателство, опит). Суфикс '-ен' за образуване на прилагателно.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пробен срок
- пробен изпит
- пробен период
- пробен тираж
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
