Dumite-BG – онлайн речник за българския език

проглушителен

[progluˈʃitɛlɛn]

проглушителен значение:

Какво е проглушителен? Който е изключително силен, шумен; който може да оглуши човек.

1. (пряко) Който е изключително силен, шумен; който може да оглуши човек.
Ударение
проглушѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
про-глу-ши-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
проглушителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проглушителен

(пряко)
  • Разнесе се проглушителен гръм.
  • Музиката беше проглушителна.

Синоними на проглушителен

Антоними на проглушителен

Как се пише проглушителен

Грешни изписвания: проглошителен, преглушителен, пруглушителен, проглушйтелен
Пише се с у в корена (от глух). Наставката е -телен (проверка: проглушителна - 'е'-то изпада).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:глух
От глагола 'проглуша' (да направя глух, да оглуша някого с шум) + наставка '-телен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • проглушителен шум
  • проглушителен вик
  • проглушителен тътен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.