произтичане
[proisˈtit͡ʃɐnɛ]
произтичане значение:
Какво е произтичане? Процес на появяване или възникване като следствие от нещо друго; логическа обусловеност.
1. (абстрактно/логика) Процес на появяване или възникване като следствие от нещо друго; логическа обусловеност.
2. (физика (рядко)) Изтичане или извиране отнякъде.
- Ударение
- произтѝчане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-из-ти-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- произтичания
- Вид
- няма
- Преходност
- няма
Примери за използване на произтичане
(абстрактно/логика)
- Произтичането на тези изводи е базирано на събраните факти.
- Неяснотата в закона доведе до произтичане на множество конфликти.
(физика (рядко))
- Произтичането на реката от планинския извор.
Синоними на произтичане
Антоними на произтичане
Как се пише произтичане
Грешни изписвания: пройзтичане, пруизтичане, произтйчане, произтичъне
Пише се и, а не 'й', тъй като след него следва съгласна, но то е част от представката 'из-'. Думата е образувана от про-из-тичане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:тека
Отглаголно съществително от 'произтичам'. Корен *tek- (тека, движа се) с представки 'про-' и 'из-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- логическо произтичане
- произтичане на обстоятелства
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
