прокуда
[proˈkudɐ]
прокуда значение:
Какво е прокуда? Действието по прокуждане; изгнание, насилствено изгонване от дома или родината.
1. (книжовно/поетично) Действието по прокуждане; изгнание, насилствено изгонване от дома или родината.
2. (рядко/диалектно) Човек, който е прокуден; скитник, изгнаник (като събирателно или нарицателно).
- Ударение
- проку̀да
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-ку-да
- Род
- женски
- Мн. число
- прокуди
Примери за използване на прокуда
(книжовно/поетично)
- Той живееше в тежка прокуда, далеч от близките си.
- Годините на прокуда бяха изпълнени с тъга.
(рядко/диалектно)
- Стана прокуда, без дом и огнище.
Как се пише прокуда
Грешни изписвания: прокута, прукуда, прокода
Пише се с д, проверка чрез глагола прокудя.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кудя
От глагола 'прокудя' (изгоня). Коренът 'куд-' е свързан със старинното значение за хулене, гонене, плашене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тежка прокуда
- тръгвам по прокуда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
