прокуждам
[proˈkuʒdɐm]
прокуждам значение:
Какво е прокуждам? Насилствено гоня някого от дома или родното му място; изселвам, прогонвам.
1. (пряко) Насилствено гоня някого от дома или родното му място; изселвам, прогонвам.
2. (преносно) Отстранявам, премахвам (натрапчиви мисли, чувства, състояния).
- Ударение
- проку́ждам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- про-куж-дам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- прокуждам се (рядко)
- Видова двойка
- прокудя
Форми на думата прокуждам 40
- прокужда
- прокуждат
- прокуждаш
- прокуждаме
- прокуждате
- прокуждаше
- прокуждай
- прокуждайки
- прокуждайте
- прокуждал
- прокуждала
- прокуждали
- прокуждало
- прокуждалия
- прокуждалата
- прокуждалите
- прокуждалият
- прокуждалото
- прокуждан
- прокуждана
- прокуждани
- прокуждано
- прокуждания
- прокужданата
- прокужданите
- прокужданият
- прокужданото
- прокуждах
- прокуждаха
- прокуждахме
- прокуждахте
- прокуждащ
- прокуждаща
- прокуждащи
- прокуждащо
- прокуждащия
- прокуждащата
- прокуждащите
- прокуждащият
- прокуждащото
Примери за използване на прокуждам
(пряко)
- Войната прокужда хиляди хора от родните им места.
- Мащехата се опитваше да прокуди заварените деца.
(преносно)
- Опитвам се да прокуждам мрачните мисли, но те се връщат.
- Смяхът прокужда тъгата.
Антоними на прокуждам
Как се пише прокуждам
Грешни изписвания: прокождам, прукуждам, прокуждъм
Коренът се пише с у (от старобългарското ѫ). Формата за несвършен вид завършва на -ам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:прокудити
Славянски произход. Свързано е с диалектното 'куда' (хуля, коря) и 'чужд'. Първоначално значение - да направиш някого чужд, да го отхвърлиш.
Употреба
Чести словосъчетания:
- прокуждам зли духове
- прокуждам мисли
- прокуждам от дома
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.