Dumite-BG – онлайн речник за българския език

проповядване

[propoˈvʲadvɐnɛ]

проповядване значение:

Какво е проповядване? Изнасяне на проповеди; разпространение на религиозно учение чрез слово.

1. (религия) Изнасяне на проповеди; разпространение на религиозно учение чрез слово.
2. (общо) Настойчиво разпространяване и защитаване на някакви идеи, възгледи или морал.
Ударение
проповя̀дване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-по-вяд-ва-не
Род
среден
Мн. число
проповядвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на проповядване

(религия)
  • Проповядването на християнството по българските земи започва още през I век.
  • Свещеникът се отдаде на проповядване на Божието слово.
(общо)
  • Тя се занимаваше с проповядване на здравословен начин на живот.
  • Проповядването на насилие е забранено от закона.

Антоними на проповядване

Как се пише проповядване

Грешни изписвания: проповядвъне, проповедране, пруповядване, пропувядване

Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка (проповя̀дване). В производни думи, където ударението се измества (напр. проповед), гласната се променя в 'е'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проповѣдати
Наследник на старобългарската дума *проповѣдати*, калка от гръцкото 'kerygma'. Съставна е от 'про-' (напред, пред хората) и 'повѣдати' (разказвам, говоря).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • активно проповядване
  • проповядване на омраза
  • религиозно проповядване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.