простичък
[ˈprɔstit͡ʃɐk]
простичък значение:
Какво е простичък? Който е съвсем обикновен, лишен от сложност или лукс; скромен.
1. (пряко) Който е съвсем обикновен, лишен от сложност или лукс; скромен.
2. (преносно) Който е наивен, добродушен или с ограничени интелектуални възможности (често използвано с мек, незлоблив нюанс).
- Ударение
- прòстичък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- прос-ти-чък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- простички
Примери за използване на простичък
(пряко)
- Живееха в простичък, но уютен дом на края на селото.
- Той даде един простичък отговор, който успокои всички.
(преносно)
- Човекът беше простичък и вярваше на всичко, което му кажеха по телевизията.
Синоними на простичък
Антоними на простичък
Как се пише простичък
Грешни изписвания: простичак, прустичък, простйчък
В мъжки род единствено число окончанието е '-ък' (подвижно ъ). В женски, среден род и множествено число гласната 'ъ' изпада (простичка, простичко, простички).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прост
Умалителна форма на прилагателното 'прост', образувана с наставка '-ичък' за придаване на емоционален нюанс на снизхождение, симпатия или скромност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- простичък човек
- простичък живот
- простичък план
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
