Dumite-BG – онлайн речник за българския език

противница

[proˈtivnit͡sɐ]

противница значение:

Какво е противница? Жена, която е враждебно настроена или се бори срещу някого или нещо; врагиня.

1. (общо) Жена, която е враждебно настроена или се бори срещу някого или нещо; врагиня.
2. (спорт) Състезателка от другия отбор или страна в двубой.
Ударение
протѝвница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-тив-ни-ца
Род
женски
Мн. число
противници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на противница

(общо)
  • Тя беше най-голямата противница на новия закон за застрояване.
  • Двете партии се превърнаха в непримирими противници.
(спорт)
  • На финала тя срещна достойна противница от Германия.
  • Противницата ѝ сервираше изключително силно.

Как се пише противница

Грешни изписвания: противниса, прутивница, протйвница, противнйца

Изписва се с ц. Проверка с мъжки род: противник -> (к се променя в ц) -> противница.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:противъ
От 'противник' + наставка за женски род '-ка' (с палатализация к->ц пред 'е/и', тук исторически обусловена форма).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • достойна противница
  • политическа противница

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.