пръхкане
[ˈprɤxkɐnɛ]
пръхкане значение:
Какво е пръхкане? Издаване на специфичен звук чрез силно издишване на въздух през ноздрите и вибриране на устните (характерно за коне).
1. (пряко) Издаване на специфичен звук чрез силно издишване на въздух през ноздрите и вибриране на устните (характерно за коне).
2. (преносно) Издаване на кратък звук от човек при сдържан смях или недоволство.
- Ударение
- пръ̀хкане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пръх-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пръхкания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на пръхкане
(пряко)
- Конят нададе тихо пръхкане и наостри уши.
- От конюшнята се чуваше неспокойно пръхкане.
(преносно)
- Чу се сподавено пръхкане откъм задните чинове.
- Тя се опита да скрие смеха си, но той изби в звучно пръхкане.
Синоними на пръхкане
Как се пише пръхкане
Грешни изписвания: пръкане, прахкане, пръхкъне
Думата се пише с ъ в корена (проверка с пръх) и с х.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пръхкам
Отглаголно съществително от звукоподражателния глагол 'пръхкам', свързан с издаване на глух, издишващ звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- конско пръхкане
- сподавено пръхкане
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
