Енциклопедия на българския език

публичен

[ˈpublit͡ʃɛn]

публичен значение:

Какво е публичен? Който се извършва пред хора, явно, открито; достъпен за всички граждани.

1. (общество) Който се извършва пред хора, явно, открито; достъпен за всички граждани.
2. (право/администрация) Отнасящ се до държавата или обществото като цяло (за разлика от частен).
Ударение
пу̀бличен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пуб-ли-чен
Род
мъжки
Мн. число
публични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на публичен

(общество)
  • Направи публично изявление по телевизията.
  • Паркът е публична собственост.
(право/администрация)
  • Публичното право регулира отношенията между държавата и гражданите.
  • Публичен дълг.

Антоними на публичен

Как се пише публичен

Грешни изписвания: публичън, побличен, публйчен

Окончанието е -ен за м.р. ед.ч. Пише се с у (от лат. publicus).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:publicus
От латински 'publicus' (народен, обществен), свързано с 'populus' (народ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публичен дом
  • публична продан
  • публична тайна
  • публична личност
Фразеологизми:
  • публична тайна