пъзлив
[pɐzˈlif]
пъзлив значение:
Какво е пъзлив? Който лесно се плаши; страхлив, нетърпелив на болка или опасност.
1. (характер) Който лесно се плаши; страхлив, нетърпелив на болка или опасност.
- Ударение
- пъзлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъз-лив
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пъзливи
Примери за използване на пъзлив
(характер)
- Той се оказа доста пъзлив и избяга при първата опасност.
- Пъзливото куче лае отдалече, но не хапе.
Синоними на пъзлив
Антоними на пъзлив
Как се пише пъзлив
Грешни изписвания: пазлив, пъзлйв
Пише се с ъ в корена. Проверка: няма ударение, но е сродно с 'пъз'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пъзня
Произлиза от диалектното 'пъзня' (страх) или 'пъз' (задна част на тялото, нецензурна конотация свързана със страх). Свързва се с представата за физиологична реакция при силен страх.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пъзлив човек
- пъзлив заек
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
