пълен

[ˈpɤlɛn]

пълен значение:

Какво е пълен? Който съдържа всичко, което може да побере; изпълнен до краен предел.

1. (Общо) Който съдържа всичко, което може да побере; изпълнен до краен предел.

2. (Абстрактно) Който е цялостен, завършен, без липси; съвършен в своя вид.

3. (За човек) Който има наднормено тегло; дебел, угоен.

Ударение: пъ́лен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: пъ-лен
Род: мъжки
Мн. число: пълни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълен

(Общо)

Чашата е пълна с вода.
Залата беше пълна с хора.
Автобусът е пълен.

(Абстрактно)

Имам пълен списък на участниците.
Това е пълна лъжа.
Постигнахме пълно съгласие.

(За човек)

Той е доста пълен мъж.
Отива ѝ, въпреки че е малко пълна.

Синоними на пълен

препълнен, напълнен, зает, цялостен, целият, абсолютен, тотален, завършен, дебел, едър, закръглен, тучен

Антоними на пълен

празен, изпразнен, частичен, непълен, слаб, мършав, кльощав

Как се пише пълен

Грешни изписвания: пълън, пален

При промяна на формата гласната е изпада (т.нар. непостоянно ъ/е): пълен - пълни, пълна.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:плънъ

Общославянски произход. Сродна с литовското 'pilnas', английското 'full', немското 'voll', латинското 'plenus'. Връзка с индоевропейския корен *pel- (изливам, пълня).

Употреба

Чести словосъчетания:

пълен член
пълен отличен
с пълна сила
пълна промяна

Фразеологизми:

с пълни шепи
пълна лудница