пълновластие
[pɐlnuˈvlastijɛ]
пълновластие значение:
Какво е пълновластие? Притежаване на цялата власт или на пълни права за извършване на определени действия.
1. (политика / право) Притежаване на цялата власт или на пълни права за извършване на определени действия.
- Ударение
- пълновла̀стие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъл-но-влас-ти-е
- Род
- среден
- Мн. число
- пълновластия
Примери за използване на пълновластие
(политика / право)
- Пълновластието на посланика му позволяваше да подписва договори от името на държавата.
- Парламентът гласува пълновластие на правителството за справяне с кризата.
Синоними на пълновластие
Антоними на пълновластие
Как се пише пълновластие
Грешни изписвания: пълно властие, палновластие, пълнувластие, пълновлъстие, пълновластйе
Сложна дума със съединителна гласна о. Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен + власт
Сложна дума, съставена от прилагателното 'пълен' и съществителното 'власт', свързани с гласна 'о'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
