Dumite-BG – онлайн речник за българския език

пълновръстен

[pɐlnovˈrɤstɛn]

пълновръстен значение:

Какво е пълновръстен? Който е достигнал пълна възраст или пълно развитие; зрял.

1. (книжовно (остаряло)) Който е достигнал пълна възраст или пълно развитие; зрял.
Ударение
пълновръ'стен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пъл-но-връс-тен
Род
мъжки
Мн. число
пълновръстни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълновръстен

(книжовно (остаряло))
  • В гората се извисяваха пълновръстни дъбове.

Синоними на пълновръстен

Антоними на пълновръстен

Как се пише пълновръстен

Грешни изписвания: пълновръстан, пълновраснал, палновръстен, пълнувръстен, пълноврастен

Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е о. Коренът 'връст' се изписва с ъ.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пълен + връст
Сложна дума, съставена от прилагателното 'пълен' и съществителното 'връст' (възраст, ръст) + наставка '-ен'. Думата е остаряла и рядко срещана, използвана в миналото със значение на 'достигнал пълен растеж' или 'зрял'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.