пълномощен
[pɐɫnoˈmɔʃtɛn]
пълномощен значение:
Какво е пълномощен? Който притежава пълна власт и права да представлява държавата или дадена институция.
1. (дипломация) Който притежава пълна власт и права да представлява държавата или дадена институция.
- Ударение
- пълномо'щен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-но-мо-щен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пълномощни
Примери за използване на пълномощен
(дипломация)
- Той бе назначен за извънреден и пълномощен министър в Париж.
Синоними на пълномощен
Как се пише пълномощен
Грешни изписвания: пълномошен, палномощен, пълнумощен, пълномущен
Пише се с 'щ' (щ = шт), тъй като произлиза от 'мощ'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:plenipotens (латински)
Калка (буквален превод) на латинската дума 'plenipotens' (plenus - пълен, potens - мощен). Съставено от корените 'пъл(ен)' + 'мощ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълномощен министър
- пълномощно (съществително)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
